Ледените планини

По това място винаги е студено и има сняг.

Беше доста студено, но аз не усещах студа. Бях облечен в размъкнат пуловер, който бе поне три пъти по-стар от мен, и разнищени дънки, които бяха преживели много. Като цяло бях с облекло типично за концертите ми преди. Сега го използвах само когато свирех. Та сега ме бе наблегнало едно такова чувство, че исках просто да подрънкам на китарата си. Обучах уединението и тишината, докато свиря, заради това избрах това място. Направих си един стол от снега и седнах. Започнах да дрънкам, когато дойде....

Разхождах се леко и бавно.Студът не ми влияеше,понеже кожата ми попринцип си беше легено студена.Светлорусата ми коса се спускаше волно.Бях облечена с къси дънкови гащи,черна тениска къс ръкавмкоято беше доста впита и очертаваше бюста ми и с бели маратонки.Бех пъхнала ръце в джобовете на дънките си,главата ми беше сведена надолу,а погледът ми-прикован в земята.
Пеех тихо една от своите песни,гласът ми беше като на пойна птичка,разнасяше се из околността и сякаш всичко танцуваше около мен.Мислех,че съм сама,затова не се притеснявах,че някой ще разбере,че аз съм прочутата Керли Тийт,исках хората тук да ме приемат като обикновен човек,а не като звезда.
-She has a little creepy cat and a little creepy bed.
Little rocking chair and an old blue hat.
That little creepy girl
Oh
She loves to sing
She has a little gift
An amazing thing..
Изведнъж..

- Хей, ти пееш като една известна певица. - казах тихо. - Сега, ще се сетя коя.....ъммммм....ъъъъ.... май се казваше Керли Тийт..... оу... забравих да се представя аз съм Патрик Андерсон, а ти?
Помъчих се да стана, но осъзнах, че съм залепнал за моя стол.
- Ха, колко приятно! - промърморих под носа си.
След това ръцете ми придобиха метален блясък и се заостриха, достатъчно, че да изрежат задните ми части от леда.

Когато чух "Керли Тийт" се вцепених.Примигнах няколко пъти и казах:
-Нее..грешиш.Аз съм Аня.Аня Шервенко.-наистина бях Аня,само че името Керли беше измислено за кариерата ми.Но това никой не го знаеше.
-Ъм..ти какво правиш тук?!Попринцип тук не идва никой,затова ми харесва,защото мога да съм сама и да размисля..

..Видях Аня да говори с момчето и отидох при нея :Бях облечена така: Ледените планини Carmen_villalobos_2388785

http://www.contactmusic.com/pics/lb/latin_billboard_music_awards_250409/carmen_villalobos_2388785.jpg

Обърнах се и се опулих насреща й.Започнах да кашлям,якаш се задавих.
-Какво забога си облякла Фийбс?!-попитах учудено,погледнах към Патрик,а той..

..Рокля лилава,ако помниш днес е купона у нас.

- Дойдох тук, защото беше тихо и има добра акустика. Така чувам по-добре китарата си и мога да направя по-фина настройка.
След това се доближих до Аня бутнах я с пръст и казах:
- Пу, ти ще носиш после премръзналия труп на онази там. - и посочих новодошлата.

..Патрик ела и ти,е Аня ще ходим ли?

Засмях се на това,което каза Патрик.
-Ами да..но пък ти ще си залепнеш пак.-казах,засмях се пак и го бутнах на стола му и той отново залепна.После се обърнах към Фийби-Мм..не мога да дойда сама..

- Бих дошъл с теб, но за съжеление не мога да стана. - казах на Аня. - Ела да ми помогнеш. - казах през смях.

.Патрик ела и ти ще посвириш ще има и рок група.Кристин ще дойде

-Да Патрик,вдигни замръзналия си задник и върви да посвириш..-казах префърцунено и се засмях.После казах на Фийби-Ами..добре,ще дойда!

..Добре,хайде да тръгвеме.

-Добре.-казах и вдигнах рамене.Тръгнах след нея,а Патрик остана там залепен за стола си.